….. МОЯТ  ИЗПИТ ….. ЕМОЦИИ   И  РЕАЛНОСТИ ….. ВЕСЕЛОТО  И  ПОЛЕЗНОТО ….. ЦЕНАТА….. 

Нека преди да се запознаем с изискванията и правилата за изпит, да се опитаме да потърсим отговор на една задача от ежедневието на изпитите. За някои участници в задачата това е трепет, емоция и стрес, за други е рутина, досада, а може би и съдба.

Задачата за разрешаване  има  три  известни………  Условие: Провежда се практически изпит за придобиване на правоспособност по управление на моторно превозно средство. Участниците в изпита са трима – кандидат за водач, инструктор, изпитващ. Оценката от успеха на кандидата за водач е отрицателна (негативна). Или  както се записва в Протокола за изпит, оценката  е: ”Неиздържал”. Търси се вина.  Кой е виновен за неуспеха  на кандидата за водач?

• решение според кандидата –  виновни са:  или изпитващият;  или инструкторът;  или скапаният автомобил;  или ”виж го па тоя”;  а може би тъпият светофар;  Друг виновен няма.
• решение според инструктора –  виновни са: или разсеяният кандидат;  или наредбите и инструкциите;  или колегата по теория;  или егото на онзи;  а може би идиотите на пътя;  Друг виновен няма.
• решение според изпитващия –  виновни са: или  видеокамерата, която записва и няма как; или  ”слабата квалификация”; или кандидата;  или  прекалено многото кандидати в изпитния протокол (… ех, пак няма да се обядва);  а може би липсата на титла ”Заслужил служител”.  Друг виновен няма.

Определение на понятията:

”кандидат” – човек със самочувствие, здрави гащи, дъвка, очила, всезнаещ …. и  ЛЕКО ГЛУХ!

”инструктор” – човек, мрънкащ и досаждащ с норми и правила за движението, вечно недоволен, нервен, бързащ….   и   ИЗПОЛЗВАЧ!

”изпитващ” (популярен и като”изпитвач”) – не човек, а желязо; безсърдечен тип; велик;  председател на изпитна комисия от един участник – самият ТОЙ….   единствен! Очакващ титлата  ”Заслужил изпитвач”

Както казват накрая в кулинарните предавания:  ”Да  ви е сладко”!  …  и да не ви присяда, така де…

И все пак, кой е виновен?

Преди да отговорим, ще направя три уточнения:   1. няма критичен към себе си участник в изпита;  2. решения имат право да формулират само участвалите в изпита;  3. Решението е само едно, взето с вишегласие. …. Желая на успешно завършилите обучение, да не им се налага да дават отговор на задачата, а само да се усмихнат „под мустак”.

“ПЪРВО ГО ИЗПИТАЙ, ПОСЛЕ ГО УЧИ” …. Така е казал един мъдрец от древността. И тези негови думи днес са солта при обучението. Преподавателят би имал огромно предимство, щом усети как да ”подхване” своя ученик. Така всичко ще върви по-леко и за ученика. Радвайте се на изпитите. Те са вашето ново начало, вашето Преображение и вашето утре. Очаквайте и търсете хубавото!

ВИДОВЕ ИЗПИТИ
По време на обучението, вие ще бъдете поставяни в ситуации да вземате самостоятелни решения или да давате отговор на различни въпроси по теми. Това ще се случва в края на всяко занимание. Обратната информация е необходима както за нас, така и за вас. Това са т.н. ЕЖЕДНЕВНИ изпити. Тези изпити ще ви посочват пропуските и ще ви покажат как да разпределите усилията си.  Също така в края на отделните раздели или групи упражнения се провеждат изпити за ТЕКУЩ КОНТРОЛ. Ежедневните изпити и изпитите за текущ контрол се провеждат от преподавателите в процеса на обучението, в края на темите или часовете или в преди началото на следващите занятия. След преминаване на повече от половината учебно съдържание по модула „Управление на МПС”, в близкото минало  се провеждаше МЕЖДИНЕН изпит. Изпитът се провеждаше от преподавател, който не е имал отношение към обучението на кандидата. Целта е оценката освен качествена, да бъде възможно най-реална. За съжаление този вид изпит вече не е обект на задължително отразяване и провеждане според Учебната документация. Една проверка по-малко за нас е един отпаднал ангажимент. За вас обаче това дали е плюс. Напротив, така губите ”малка емоция” в  самото начало.
Задължителните изпити, провеждани в Учебния център, за които се назначава комисия, са два вида. Първият е ” ВЪТРЕШЕН ИЗПИТ ПО ТЕОРИЯ”, вторият е ”ВЪТРЕШЕН ИЗПИТ ПО УПРАВЛЕНИЕ НА МПС” (ПРАКТИКА). Изпитите са идентични с тези за придобиване на правоспособност. Можете да се явите на тях едва след като сте преминали обучението по съответните учебни дисциплини (модули). На вторият изпит се допускат кандидати, само ако оценката им от първия изпит е: „Издържал”. Изпитите са задължителни и за провеждането им се съставя протокол. Само на основание на положителна оценка от протоколите, Учебният център издава съответните документи  и организира следващите ви изпити.  Допустимо е да получите право да се явите  на следващ изпит по практика, без да сте издържали вътрешен такъв, но при определени условия. Нормативните документи все още ни задължават да предоставяме база и условия на кандидатите и на Председателите на изпитни комисии при организирането  на изпити. Така, нашите отношения не приключват до тук. Предстоят ви истински нови трепети, бурни вълнения и силни емоции, за да издържите още два  изпита – същинските. Това вече са ИЗПИТИТЕ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА ПРАВАСПОСОБНОСТ ПО УПРАВЛЕНИЕ НА МПС. Те също са два: теоретичен и практически. Практическият изпит може да се насрочи най-късно до една година след оценка ”Издържал”, получена от теоретичен изпит. Знайте: нищо не е същото, затова нашата грижа спрямо вас и вашия успех за последните изпити, започва още от първата ни среща. Успехът ви на последните изпити все още ние усещаме , като отговорност спрямо вас. Моля, прочетете ГРЕШКИТЕ… за информация.  …. Ще коментираме тогава, когато се познаваме. Засега довиждане, изпитите са още твърде далече!

ИЗИСКВАНИЯ

Ще си позволя да открехна малко завесата. Това което ще прочетете чрез по-различния шрифт са извадки от ”Стандарт за обучение….”, част от Учебната документация за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория „В”:

„12.1. Лицата, които кандидатстват за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория „В” полагат теоретичен и практически изпит.

12.2. Цел на изпита.

След завършване на обучението да се установи съответствието между придобитите от кандидата знания, умения и поведение, и изискванията към водачите на МПС от категория „В” определени в Наредба № 39.

12.3. Система за оценяване при изпита:

• при теоретичния изпит – точкова система за оценяване;
• при практическия изпит – двубална система за оценяване “да/не”.

12.4. Средства за оценяване при изпита:

• при теоретичния изпит – тестове;
• при практическия изпит – наблюдения на действията на обучаваните.

12.5. Провеждане на изпита

Изпитът за придобиване на правоспособност за управление на МПС се провежда при условия и по ред, определени в Наредба № 38.

12.5.1. Съдържание на теоретичния изпит.               

Теоретичният изпит се провежда писмено, чрез тест.

По време на теоретичния изпит трябва да бъдат проверени знанията на кандидата за:

• характеристиките на различните видове пътища и специфичните опасности при движение по тях;
• правилата за разположение на нерелсовите ППС върху пътя;
• маневрите, които могат да извършват водачите на различните пътни превозни средства;
• сигналите, подавани от участниците в движението;
• правилата във връзка с престоя и паркирането на превозните средства; правилата за спиране на МПС при повреда и неговото сигнализиране;
• правилата за движение по автомагистрала и автомобилен път;
• правилата за преминаване през кръстовище, пътен възел, тунел, стеснен участък от пътя, жп прелез;
• правилата, които трябва да се спазват при преминаване покрай спирка на превоз­ни­те средства от редовните линии за обществен превоз на пътници и при движе­ние в “жилищна зона”;
• специалните правила за някои участници в движението;
• различните видове пътни светофари, светлинните сигнали, сигналите на регулировчика, пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране;
• нормите във връзка със скоростта на движение, дистанцията между превозните средства и спирането;
• рисковете, свързани с управлението на МПС при различни състояния на пътното платно и зависимостта им от атмосферните условия и различните часове на денонощието;
• влиянието на умората, алкохола и упойващите вещества върху поведението на водача, както и рисковете, свързани с агресивното поведение;
• специфичните особености на другите участници в движението, рисковете във връзка с това за пътното движение и по-специално рисковете във връзка с най-уязвимите участници – децата, пешеходците, водачите на двуколесни превозни средства и хората с ограничена подвижност;
• рисковете, свързани с особеностите в управлението на различните видове превозни средства и различния обхват на видимост, който имат техните водачи;
• предпазните мерки, които трябва да вземе при слизане от превозното средство;
• факторите за сигурност, свързани с превозното средство, товара и превозваните пътници;
• основните възли, агрегати и уредби на превозното средство, свързани с безопасността на движението; водачът трябва да знае най-често срещаните технически неизправности по кормилната уредба, спирачната уредба, гумите, фаровете, пътепоказателите, светлоотразителите, огледалата за виждане назад и други, свързани с безопасността на движението;
• оборудването на автомобила във връзка с безопасността на водача и пътниците (активна и пасивна безопасност);
• факторите, свързани с превозвания товар и неговото разположение върху превозното средство, които оказват влияние върху безопасността на движението;
• задълженията на водача; документите, изисквани във връзка с използваното превозното средство;
• административнонаказателната отговорност на водачите и принудителните административни мерки, които могат да налагат контролните органи;
• причините за пътнотранспортните произшествия и правилата за поведение при ПТП;
• мерките, които трябва да се вземат, за да се помогне на пострадали при пътнотранспортно произшествие;
• правилата за експлоатация на автомобила, свързани с опазването на околната среда и оптималната консумация на гориво.

12.5.2. Съдържание на практическия изпит.

До практическия изпит се допускат само кандидатите, издържали успешно теоретичния изпит.

По време на практическия изпит трябва да бъдат проверени уменията за тех­ни­чес­ка проверка на превозното средство във връзка с безопасността на движението (прове­ряват се произволно избрани елементи) и подготовката на водача преди потегляне:

• проверка състоянието на гумите, кормилната уредба, спирачната уредба, нивото на течностите (спирачна течност, масло, охладителна течност, течността на стък­ло­уми­вателното устройство), светлините, пътепоказателите и звуковия сигнал;
• регулиране на седалката за правилно седящо положение;
• нагласяване на огледалата за виждане назад и облегалките за глава (ако има такива) и поставяне на обезопасителните коланите на автомобила;
• проверка дали вратите са затворени.

По време на практическия изпит трябва да бъдат изпълнени най-малко две от изброените упражнения, в това число едно с движение назад:

• движение назад по права линия или движение назад с отклонение наляво или надясно при спазване очертанията на пътната лента;
• завиване в обратна посока с използване на движение напред и движение назад;
• паркиране на превозното средство и напускане на мястото за паркиране /успоредно, под ъгъл или перпендикулярно на посоката на движение, движейки се напред или назад, на хоризонтален път, при изкачване или спускане/;
• използване на спирачката за точно спиране /при възможност “аварийно спиране”/.

По време на практическия изпит се проверява поведението на кандидата:

• при потегляне за напускане мястото на паркиране и след спиране на платното за движение;
• при излизане от платното за движение;
• при движение по прав път с разминаване, включително разминаване в стеснени участъци от пътя;
• при движение в завой;
• на кръстовище – приближаване и преминаване през него /при пресичане и вливане/;
• при промяна посоката на движение – завиване наляво или надясно, преминаване в съседна пътна лента;
• при навлизане и напускане на автомагистрала /автомобилен път/ – използване на лентата за ускоряване и лентата за забавяне (при възможност);
• при изпреварване и заобикаляне на препятствия или паркирали автомобили;
• при преминаване през кръстовище с кръгово движение, железопътен прелез, пешеходна пътека, покрай спирка на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници – ако има такива;
• при изкачване или спускане по наклон;
• за вземане на необходимите предпазни мерки при слизане от превозното средство.”

За да сте информирани, за да сте наясно, би било добре да ”преровите” наредби 38 и 39, методиката и инструкцията, публикувани на сайта в рубриката „НОРМИ”. Изискванията, които са заложени там, ще се приложат по време на провеждане на изпитите. Същите ще се приложат и при определяне на оценката на кандидата, като се посочат и  мотивите. Желателно е да се познават изискванията добре, за да се избягват нежеланите и грубите грешки.  Запомнете, при провеждане на практическият  ИЗПИТ  ЗА  ПРИДОБИВАНЕ  НА ПРАВОСПОСОБНОСТ, в системата се регистрират само допуснатите грешки от неправилни преценки и неправилни действия. Правилните действия не се регистрират и не се коментират.

ГРЕШКИ
Ще посоча само грешките при  ”Управление на МПС”, които би следвало да не допускате, да се опитвате да избягвате, както и да се стремите да отстранявате още по време на самото обучение. На изпита човек и да може, често греши….  Когато  ”мине момента”, най-много знаем. Та и за грешките, когато не им се обръща достатъчно внимание навреме, все си задаваме въпроса: „А бе, тия що щат? Я глей шо убаво си търколя” (т.е. – Вижте колко добре мога и карам, а те ме късат).    И така…  който има зор, ще му се и глава. УЧЕТЕ СЕ!….  Ето ви ги грешките в съкратен вариант, та да остане и за мен нещо да си каканижа и да мърморя, докато ви обучавам:

СИСТЕМА ЗА ОЦЕНЯВАНЕ НА УМЕНИЯТА ПО ВРЕМЕ НА ИЗПИТ:  ПОВЕЧЕ ГРЕШКИ = ПОВЕЧЕ ТОЧКИ = ОЦЕНКА ”НЕИЗДЪРЖАЛ”

Ред от работната карта, в която се отразяват грешките при:  ”Използване на командните органи.”           

НАЙ-РАЗПРОСТРАНЕНИ ГРЕШКИ НА КАНДИДАТИТЕ относно техниката, прилагана при управление на автомобила:

ГРЕШКИ ПРИ  ПОТЕГЛЯНЕ

1. пускат двигателя в ход, без да изключват предавките и/или съединителя.
2. повторно”пускат” работещ двигател.
3. ”ПОТЕГЛЯТ” с изключена предавка.
4. потеглят на неподходяща предавка.
5. потеглят с ВКЛЮЧЕНА или непълно изключена РЪЧНА спирачка.
6. потеглят с несъгласувани действия на педалите и автомобила ”забива” или потегля на тласъци, вместо с подчертано плавно движение.
7. потеглят рязко, бързо и опасно.
8. рязко отпускат педала на съединителя или форсират излишно двигателя.
9. причина реално да потеглят е ОТПУСКАНЕ на спирачката, при положение, че са регулирали включването на съединителя (включително по наклон надолу).

10. след изключване на съединителя не изчакват или не раздвижват лоста /2-1/, а бързат да включат, понякога и форсират, като от това последва ”запъване” на лоста на предавките. 

ГРЕШКИ ПРИ  ДВИЖЕНИЕ:

1. Демонстрират и прилагат некоординирани действия.

2. Не изключват съединителя при превключване  на предавките.

3. При всяко  от своите действия, насочват погледа си към  командните органи.

4. Постоянно се”уверяват” на коя предавка са включили, надничайки ”под мишница”.

5. Държат съединителя в полувключено положение, за да ”контролират” скоростта си, при  по-висока предавка.

6. Държат съединителя лекичко  натиснат, за да са ”готови” за спиране.

7. Натискат съединителя с десния крак.

8. Изключват съединителя без да отпускат педала на горивото, а понякога впоследствие го включват рязко.

9. НАВЛИЗАТ в завой / включително и на кръстовище/ с ИЗКЛЮЧЕНИ съединител или предавка.

10. При бързо или значително намаляване на скоростта на движение, първо натискат педала на съединителя вместо този  на спирачката т.е. РЕАЛНО игнорират ефекта на двигателя.

11. Не изключват достатъчно рязко съединителя и предавките ”хъркат”.

12. Грубо движат лоста на предавките, включително като ”използват” тялото си.

13. Не избират подходящата предавка при ниска или висока скорост на движение.

14. Съзнателно избират предавката, преди да са постигнали необходимата за това скорост на движение.

15. Закъсняват при избора, особено в наклон при изкачване.

16. Опасно превключват или спущат по наклон на неподходяща предавка.

17. Не умеят да ползват светлините или ги ползват неправилно, включително сигналните.

18. Задействат неправилни сигнали; няколко сигнала едновременно (пр. пътепоказател + дълги), без да се поправят.

 19. Не наблюдават и отчитат контролните прибори на таблото.

20. Протягат ръце през отворите на волана.

21. Не умеят да си служат с чистачките, отоплението, вентилацията и стъклоумивателя, ако се наложи.

22. Неправилно хващат, придържат и движат волана, кръстосват ръцете или  наклоняват тялото си.

23. Не реагират на шум.  

ГРЕШКИ ПРИ СПИРАНЕ:

1. натискат спирачката с левия крак, а понякога десният също натиска ”СМЕЛО” педала за гориво.

2. не използват или твърде кратко използват двигателя за намаляване скоростта при спирането.

3. не съвместяват ефекта на двигателя с този на спирачката (в резултат – спирането закъснява).

4. в края на спирането не изключват съединителя и двигателят спира, включен към колелата.

5. в края на спирането не намаляват, а понякога увеличават натиска върху педала на спирачката,

като пътниците политат напред (през зимата това води до поднасяне и загуба на сцепление).

6. постоянно спират неточно (твърде рано, доста късно – примерно след линия) или  РЯЗКО…

ПРОВЕЖДАЩИЯТ ИЗПИТА ТРУДНО БИ МОГЪЛ ДА ПОСТАВИ ПОЛОЖИТЕЛНА ОЦЕНКА НА КАНДИДАТ, КОЙТО :

• не ползва навреме или ползва неправилно огледалата за обратно виждане и преди всичко огледалото в купето на автомобила; ползва само едно огледало при повече налични.
• при необходимост от намаляване, намалява скоростта на автомобила,като първо натиска педала на съединителя, вместо този на спирачката или не си помага с двигателя.
• навлиза в завоя с изключен /натиснат/ съединител, без обективна причина за това или навлиза с изключена предавка; влиза в завоя с неподготвен и нестабилен автомобил.
• не се движи на директна предавка, там където е възможно или затруднява движението на останалите участници; пречи на другите да се движат нормално или ги задържа; принуждава всички да го подминават или изпреварват, като използват дясната лента;
• не сигнализира правилно, навреме, ясно и достатъчно, не потвърждава прекъснат сигнал или не го прекратява точно; повече от два пъти маневрира, без да сигнализира.
• не реагира или реагира, но твърде късно и/или неправилно на конкретна опасност.
• не паркира безопасно (включително на заден ход ); не подсигурява автомобила против потегляне минимум по два показателя или не го адаптира към околната среда.
• не демонстрира сигурно и безопасно потегляне и движение по наклони и в завои.
• не познава или не си служи при нужда, с основното и допълнителното оборудване, имащо отношение към подобряването на видимостта при движение или повреда.
• не може да контролира и стабилизира автомобила при различни режими на движение, оперира рязко, грубо или неправилно с волана, педалите, лостовете, бутоните и допълнителното оборудване.
• не може да се съсредоточи (неадекватен) или е психически нездрав, поради определени причини (алкохол, опиати, лекарства, болестно състояние, проблеми, разстройства и други).

Тези грешки са твърде опасни и обикновено провеждащият изпита се намесва в управлението на автомобила, за да предотврати инциденти. Задължително е след намесата изпитът да се прекрати. НЕ ПРОВОКИРАЙТЕ НАМЕСАТА НА ИЗПИТВАЩИЯ!